Извличането на информация и нейното тълкуване чрез мисловни процеси и научни методи като дедукция, анализ и синтез е от основно значение в процеса на вземане на решения. Човешкото мислене има своите ограничения, свързани с индивидуалния опит (преживяното, познатото, предпочитаното), културната среда и качеството на аргументативния процес. Тези слабости създават предпоставка за лесно въвеждане в самозаблуда и за манипулация чрез различни техники за внушение, които целят да предизвикват промени във възприятията, а оттам – в поведението. Обикновено се предлагат прости обяснения за комплексни явления и процеси, чието неразбиране предизвиква страх и несигурност. Проектира се образа на враг – някой, който да бъде обвиняван, преследван, мразен и дискриминиран заради принадлежността си към определена група. Често паралелно с образа на враг се изгражда и образ на спасител и предводител (от врага).
„Защо се поддаваме на политически внушения“, питат авторите на интерактивната публикация на The Washington Post от 2017 година, която разгледахме в края на срещата ни на 4 декември, и вместо директно да предложат отговори на този въпрос, ни въвличат в няколко ситуации, чрез които сами да достигнем до тях. Обясненията на различните видове пристрастия и презумпции са изведени от книгата Thinking, Fast and Slow на Даниел Канеман, Judgment Under Uncertainty: Heuristics and Biases на Амон Тверски и научната статия Frequency and the Conference of Referential Validity от 1977 година на Лин Хашър и Дейвид Голдстайн (които стигат до заключението, че честотата на появата е критерий, използван за установяване на относимата валидност на правдоподобни твърдения).
Тереза е на 31, необвързана, открита и много ярка като личност. Има диплома по философия. Като студентка силно се е вълнувала от проблемите на дескриминацията и социалната справедливост. Взеамала е участие в демонстрации срещу ядрените оръжия. Каква е Тереза днес? Служителка в банка или служителка в банка, която участва във феминистко движение?
Верният отговор е: банкова служителка Представената ситуация демонстрира лекотата, с която човек попада в капана на заблудата на съвпадението. Проявява се тогава, когато приемаме, че специфични обстоятелства са по-вероятни от едно по-общо.
Гражданската война в САЩ се е състояла между 1861 година и 1865 година. През коя година Конгресът за пръв път е заседавал в сградата на Капитолий във Вашингтон?
Верният отговор е този, при който е избрана година, достатъчно отдалечена от годините на започване и приключване на войната. От отговора научаваме, че годината на провеждане на първото заседание в Капитолия няма нищо общо / не е свързано по никакъв начин с Гражданската война. Представена е склонността на човека да отдава значение на първончално представената му информация (anchoring означава закотване, закрепване), дори когато няма никакво отношение към разглеждания въпрос.
Преставени са ни два персонажа. Тина е: интелигентна - усърдна - импулсивна - критична - упорита - завистлива Телма е: завистлива - упорита - критична - импулсивна - усърдна - интелигентна Коя от двете възприемате като по-симпатична?
Верният отговор е: нито една от двете Вероятната грешка е първият персонаж да бъде оценен като по-положителен поради последователността на качествата, с които е описан - от позитивни към негативни. Същите качества са изброени, но в обратен ред, за втория персонаж. Склонността човек да бъде оценяван въз основа на първото впечатление, което създава за себе си, и да се приема, че щом е добъв в определена сфера, ще е също токова добър в една или друга област, се нарича "Ефект на ореаола".
Хектор е намислил следната последователност от три числа: 3, 9 и 81. Опитайте се да отгатнете закономерността в намислените от Хектор числа.
x, x2 и x4? Второто число е по-голямо от първото с шест, а третото - със 72? Не, единствената закономерност е нарастващата стойност, затова и втората предложена "верижка" в този конкретен случай е отчетена като грешна. Чрез този пример е представена склонността към търсене/намиране на потвърждение. Това е онази предразположеност на човека да предпочита информацията, която потвърждава онова, в което вярва. В този случай обикновено се прави допускане, че въпросът е сложен, което подтиква към търсене на сложен отговор.
Прегледайте дадените примери от американската политика към всяка от ситуациите.